Интелигентният електромер е електронно устройство, което измерва, съхранява и изпраща данни за електрически параметри като консумация на енергия, нива на напрежение, ток, мощност и др. Интелигентните измервателни уреди измерват и предават данни на ЕРП-то и, потенциално, на самите потребители. Така те осигуряват по-голяма прозрачност, а ЕРП-тата могат по-лесно да наблюдават цялостната измервателна инфраструктура и да фактурират клиентите редовно и коректно.
Интелигентните измервателни уреди обикновено изпращат данни за използването на енергия на доставчика на предварително определени интервали от време. Електромерът и централният софтуер за управление в Интелигентна измервателна инфраструктура, Advanced Metering Infrastructure (AMI), комуникират двупосочно в системата, което означава, че могат както да изпращат, така и да предават съобщения. Това е основната разлика между AMI системата и системата за Автоматично измерване (АМР). Но също така, интелигентните измервателни уреди събират и предават много по-богата и пълна информация. Измерените данни се изпращат на ЕРП-то на редовни интервали от време, където се използват за картографирането на пиковете на потреблението и за анализиране на важна информация. Комуналните компании ги използват, за да следят качеството на захранването и да подобряват енергийния поток, да подобряват обслужването и да се намесват по-бързо в случай на проблеми като прекъсвания.
С увеличеното използване на интелигентни измервателни уреди неизбежно възникнаха редица опасения сред потребителите. АДД България ще развенчае 5 от най-често срещаните митове за интелигентния електромер.
Мит No. 1 – Интелигентните измервателни уреди са скъпи
Всеки бизнес и всяко частно домакинство внимателно разпределя ресурсите си и обмисля дали да извърши определен разход или не. Въпреки това, говорейки за интелигентните измервателни уреди, ние имаме предвид дългосрочна инвестиция. Измерването на разхода на ресурси с интелигентни измервателни уреди има многобройни предимства в дългосрочен план. Това прави вложението в подобна система изключително разумна, ако не и абсолютно необходима, защото се изплаща многократно без да се изисква допълнителна инвестиция.
Ползите от интелигентните измервателни и мониторингови системи за електроенергия:
- Край на прогнозните сметки, които са основен източник на оплаквания от страна на много клиенти;
- Край на забавеното отчитане на отработеното потребление;
- Инструмент за подпомагане на потребителите за по-доброто управление на покупките на енергия;
- Мониторингът на цялата система с интелигентен софтуер предоставя данни в реално време за електрическите параметри, дава възможност за по-бързо откриване на смущения в системата и подтикване към коригиращи действия за минимизиране на въздействието на клиента, като например прекъсвания;
- Интелигентните измервателни уреди подпомагат и ЕРП-тата при по-доброто разбиране на нуждите на енергийната мрежа от по-старите, конвенционални, уреди. Това подобрено разбиране дава възможност за по-систематично планиране за задоволяване на нуждите от потребителска енергия, като същевременно се намалява вероятността от допълнителни инфраструктурни инвестиции — процес, известен като “управление на търсенето”.
- Анализиране на данни и вземане на високоефективни управленски решения. Огромното количество информация, доставяна от интелигентни измервателни уреди в базата данни на контролния център, позволява на мениджърите и другите лица, вземащи решения, да имат възможност да организират елиминирането на различни контролни дефекти в електроенергийната мрежа, откриването и отстраняването на технически и нетехнически загуби, разпределението на функциите и приоритизирането на аварийните групи, оптимизирането на разходите, както и планирането на инвестициите за бъдещето.
- Трансферът на данни е криптиран. Въз основа на криптирането на данните и системата за управление на ключове системата осигурява сигурен достъп, съхранение и управление на информацията от електромерите;
- Интеграцията със системите на трети страни е възможна и широко практикувана;
- Разходите за поддръжка се понижават;
- Времето, необходимо за откриване и идентифициране на инфраструктурни проблеми и неизправности, е намалено;
- Фактурирането е по-лесно;
- Мониторингът и анализирането на консумацията и историческите данни е основа за бъдещо подобряване на услугите на ОПС;
Мит No. 2 – Интелигентните измервателни уреди са по-малко точни от аналоговите електромери
Първо, традиционните електромери не съхраняват данни. Инкасаторът трябва физически да посети дома на клиента или бизнесът трябва да запише информацията и да я изпрати на фирмата за измерване. Ако достъпът до електромера бъде отказан или не може да бъде направен, се генерират прогнозни сметки. Освен това използването на електроенергия се проследява или от чакане на месечната или тримесечната сметка на клиента, или ръчно четене на битовия електромер на клиента. Тези измервателни уреди не могат да откриват прекъсвания, затова разпределителните компании не могат да реагират бързо в такива случаи и това води до по-големи загуби за всички страни.
Интелигентните електромери, от друга страна, имат съхранение на данни и записват количеството консумирана електроенергия на определен период от време (напр. на 15 минути). Тъй като цифровите данни за потреблението на енергия и TOU се предоставят в близко до реалното време, данните автоматично се предават на измерващата фирма. Освен това автоматизирано откриване на прекъсвания се управлява дистанционно и разпределителните компании могат да възстановят мощността по-бързо.
По отношение на прецизността съществува директива за измервателните уреди на европейско равнище, която гарантира, че производителите на интелигентни измервателни уреди трябва да отговарят на определени изисквания за качество и прецизност.
Правното основание за измервателните инструменти в Европа е установено с директивите на Европейския парламент за измервателните инструменти (МИД), които влязоха в сила през февруари 2014 г. МИД обхваща целия процес на одобрение, от първоначална проверка до използване на десет различни вида измервателни уреди, като електричество, газ, топлина, и водомери. Преди даден измервателен уред да може да бъде пуснат на европейския пазар, неговото съответствие в рамките на МИД трябва да бъде проверено от нотифициран орган при продължителна процедура на одобрение.
ADD България също отговаря на тези изисквания и извършва и вътрешни проверки на изделията на извадков принцип.
Мит No. 3 – Интелигентните измервателни уреди са уязвими към кибератаки
АДД България предоставя интелигентни системи за дистанционно управление, измерване, и управление в енергийния и промишления сектор.
ADD България (основана през 2006 г.), заедно с партньора си, ADD Grup (основана през 1992 г.) са едни от първите и само няколко компании в света, които успешно са завършили проект за гарантиране на киберсигурността на милиони интелигентни енергийни измервателни уреди.
Фирмата има петгодишен опит в интегрирането на системите за сигурност и внедряването на проекти – свързване и защита на различните компоненти на системата за интелигентно измерване със ключове за сигурност.
АДД България си сътрудничи с водещите световни доставчици на киберзащита, като най-скорошното успешно сътрудничество е с Fornetix, Inc., чрез отлична работа в клъстер заедно.
Интегрираната система е FIPS и NIST-сертифицирани сървъри за управление на ключове и тя може да генерира над 100 милиона отделни ключа динамично, като гарантира, че всяко действие е защитено с индивидуален ключ. Освен това компанията използва широко приетата инфраструктура за публичен ключ на Microsoft.
ADD България успешно е мигрирала такива системи от едно Key Server Решение в друго, от най-основните до най-напредналите.
Мит No. 4 – Интелигентните измервателни уреди са опасни за околната среда
Всъщност използването на интелигентни измервателни уреди и системи за мониторинг дава възможност за едновременно извършване на прецизен баланс на доставената и консумирана електроенергия. Системният софтуер извършва баланса, като анализира и сравнява количеството на изхода на клона на подстанцията, подадено на потребителите, и сумата от показанията на всички електромери, свързани с този клон. Тази прецизна технология помага при откриването на загубите на мрежата и ефективното им премахване от електроразпределителните дружества.
Тази система позволява на клиентите да създават подробни графици. Големите потребители, участващи в либерализирания пазар, могат да изготвят точни графици въз основа на статистическа информация за предишно потребление, текущо потребление, върхово потребление и т.н. Интелигентни електромери записват потреблението на клиента според предварително конфигуриран период (от всеки 15 минути до час). Въз основа на това те могат да подават точни искания за закупуване на електроенергия, като значително понижават разходите си от санкции за искана и неконсумиранa енергия или необходимостта от закупуване на допълнителна енергия, надвишаваща исканата. Прецизното планиране на консумацията на енергия, от друга страна, има положителен ефект върху околната среда. То е неизбежна част от нисковъглеродните програми и енергиен преход, и не може да се изпълнява с конвенционални измервателни уреди.
Мит No. 5 – Интелигентните измервателни уреди са вредни за здравето, защото използват безжични сигнали за комуникация
Световната здравна организация (СЗО) проведе преглед на научната литература и откри, че малкото количество радиочестотна (РЧ) енергия, произведена от интелигентни измервателни уреди, не е вредно за човешкото здраве.
RF излъчва от интелигентни измервателни уреди е много под границите на Федералната комисия по комуникациите (FCC), както и от нивата, излъчвани от други общи битови устройства като клетъчни телефони, бебешки монитори, сателитни телевизори, и микровълнови печки.
Няма достоверни доказателства, че радиочестотните емисии при или под границите на радиочестотно излагане на FCC представляват заплаха за човешкото здраве. С над 25 000 статии, публикувани по темата през последните 30 години, научните познания в тази област сега са по-големи от тези на повечето известни химикали, които влияят на човешкото здраве.
Досега технологията на АДД България използва съществуващата електропроводна мрежа за комуникация между измервателни уреди и концентратори за данни. От концентраторите за данни до центъра за управление head-End System се извършва чрез GSM/GPRS. Въпреки това, броят на тези устройства е много по-нисък от този на измервателите и така, вреди не могат да се очакват, нито да се открият.
